Галя от Изкуството на истинската храна в село Емен, 2011, снимка Диана ШингароваАко сте сред редовните читатели на www.zdravoslovnohranene.com знаете, че на сайта винаги може да прочетете актуална информация свързана с поддържането на отлично здраве, лесно може да си купите нужните ви био-продукти, а ако искате да споделите любима рецепта, авторите винаги са готови да я разгледат, опитат и публикуват. За мен беше много приятно да отговоря на въпросите им, свързани с новите ни проекти, оптималното хранене и активния начин на живот.


zdravoslovnohranene.com:
Бавно ли се случва промяната на мисленето на българите и на американците по отношение на начина им на хранене и режим на движение? Защо според теб храните, които на английски се определят като junk food или fast food ( продавани във веригите за бързо хранене) все още са доста популярни и то особено сред децата и тийнейджърите?

Галя: За да се промени отношението, трябва да мине време, за да се върнат някои изгубени ценности. Когато всеки бърза и семейството не сяда заедно на масата, няма как да се промени отношението към храненето. Когато имаш 5 минути да обядваш, няма как да си нахранен добре. С времето ще се наложи да намерим баланс между заетостта и грижата за себе си, но това е много индивидуален процес и според мен ще отнеме доста време. Обратната страна на монетата са резките промени. Решенията от типа ‘’от понеделник’’ не са устойчиви. Има хора които ‘’от утре’’ стават вегетарианци, без да са си дали време да научат какво означава това за тялото, как трябва да се структурира едно меню, какви трудности крие такъв избор.

Виж за junk храната – според мен винаги ще бъде популярна. Тя за това е произведена! В човешкото тяло има специална система за регулация на апетита, наречена хедонична. С нея откликваме на много вкусна храна, богата на хранителни вещества. При нашите предци тя се е задействала, за да им помогне да оползотворят находки на мед или плодове. Тези находки са били редки и са се считали за съкровища. В днешно време такава храна има на всеки ъгъл, а генетиката ни е като преди десетки хиляди години.

Индустрията, която се занимава с производство на бързи храни, знае много добре на какви стимули реагира хедоничната система и храните са специално формулирани за да я стимулират и да се запомня конкретен вкус. Оттам идва желанието за конкретен сандвич, шейк или марка чипс. При децата и подрастващите тази система е много лесна за манипулация. Всъщност проблемът идва от това, че в днешно време храните са много по-различни от тези, които телата ни са предвидени да приемат. Оттам и пристрастяващият ефект и трудното отказване от тях.

Годишно се харчат милиарди за разработване на запомнящи се, вкусни и стимулиращи хедоничната система храни – реално нямаме шанс срещу тези храни, освен разбира се, да не ги приемаме. В България може би виждаме повече деца във веригите за бързо хранене, но в Америка в тези вериги има много повече възрастни хора и те приемат огромни количества храна. Ако един чийзбургер е 400 калории, това не е голям проблем за един тийнейджър, който все пак поне се движи и още расте. Един възрастен, който приема 2 бургера, картофки и шейк, вече е изял 1500 калории – цялата си дажба за деня, имайки предвид, че работи в офис и не расте.

Като че ли с движението нещата се случват малко по-бързо, но все още официалната статистика показва, че в Америка до 15% от хората спортуват редовно във фитнес зали, докато в България този процент е само 1%. От друга страна, българите ходят много повече пеша и са запалени туристи, така че нещата частично се компенсират. Моето желание е да виждам повече деца които спортуват, защото това създава култура която остава за цял живот и може да се предава от поколение на поколение.

Ето тук може да прочетете част 1 от интервюто

А ето тук част 2


Leave a Comment