Home → Archives → Category → Основно
17 2011 дек.

Дробчета с карамелизирани ябълки

За това изключително вкусно ястие използвахме чисти и нежни дробчета от пасищно пиле. Ако не ви се намира хубаво домашно пиле, използвайте заешки или гъши дробчета, тъй като те са далеч по-приятни от горчивите промишлени дробчета. Ябълките, които избрахме са вкусните и меки Златна превъзходна, заради тяхната сладост и красив цвят.

Ето всички продукти за 2 порции:

10 пилешки дробчета

1 голяма жълта ябълка

1 портокал

2 с.л. краве масло или гхи

сол на вкус

черен пипер на вкус

5 с.л. балсамов оцет

Измийте добре дробчетата. Поставете ги в малка тенджерка и ги залейте с вода. Нека да заврят за няколко минути докато побелеят. Изплакнете ги добре и ги оставете на страна. Междувременно, нарежете ябълката на тънки полумесеци и поставете в дълбока чиния. Изцедете сока от портокала и полейте ябълките. В тиган на среден огън, затоплете маслото, добвете в него черния пипер и солта и поставете дробчетата да се сготвят – готови са когато леко покафенеят от двете страни. Успоредно, в друг тиган, поставете ябълките и останалия на дъното на чинията портокалов сок – гответе ги докато замиришат на сладък карамел. Сервирайте в чиния, като поставите ябълките за основа и звършите с дробчетата. По желание може да залеете с балсамова редукция. Лесно ще си я приготвите сами като загреете 5 с.л. балсамов оцет на среден огън и го оставите да се сгъсти до 1 с.л.

Пилешки дробчета с карамелизирани ябълки

Сервирайте това ястие с богата зелена салата и чаша Шардоне. Ако обичате сандвичи, може да си приготвите чудесен сандвич използвайки ябълките, дробчетата и тънки резени домашен ръжен хляб от том 2.

Бъдете здрави и добре нахранени с истинска храна!

17 2011 дек.

Пасищно пиле

Помня как като станахме достатъчно големи да отваряме сами капаците на тенджерите, с братовчедките ми нямахме търпение да се сготви пилешката супа и току надничахме любопитно зад гърба на баба, за да си откраднем крилце. Когато дядо готвеше обаче, всички се изнизвахме тайно за да не трябва да ядем от неговата супа….бяхме се осмелили да отворим капака само веднъж и в горещото плуваха – о, ужас! – крака…и май имаше и човка, гребен…даже…ц-я-л-а-а-а-а пилешка глава.

Галя с пасищното пиле

Не бях виждала пилешки крака поне 25 години (явно успешно сме се крили от дядовата супа през цялото това време), до миналата събота, когато с Диана се срещнахме за да сготвим и дегустираме едно чудно почти двукилограмово пасищно пиле. Започнах историята от краката за главата, затова сега ще продължа както му е реда.

Може би и вие вече не ядете пиле. Не ви е вкусно и изобщо не се занимавате да го купувате и готвите. В духа на Изкуството на истинската храна, нито Диана нито аз готвим пиле, освен ако не е домашно. Наскоро ни се обадиха да дегустираме пасищно пиле, близък роднина на кокошките които помним от детството, расло на чисти поля, огрявано от слънцето, в отлична физическа форма. В последвалия email, стопаните на пилето ни разказаха следната история:

Пилето е тип бройлер, отраснало на 168 км от София в Дамяница – същото място където се прави и любимото ви вино. Цялото ято пилета бройлери се отглежда на територията на фермата от първия си ден на бял свят, а от 14тия ден всяка животинка има шанса да пасе свежа трева, да се радва на слънце, буболечки, червейчета. Лaкомите атлети се хранят и с отдестилирана пшеница, източник на влакна, фибри, микроелементи и белтъчини, смлени цели зърна и семена, кълнове от семена, бирена мая. Разказват ни, че най-голямо стълпотворение настава когато се появи кофата с Калифорнийски червеи. За здраве, пилетата също като нас взимат добавки – калций, зеолит (който може би и вие си слагате във водата, за здраве и минерали), пробиотик и пясък и камъчета.

За разлика от промишлено отгледаните животинки, пасищните пилета живеят на слънце и чист въздух и спят през цялата нощ и по метода на вдъхновителя на фермерите от Дамяница, Джоел Салатин, пасат свежа тревичка всеки ден. Те се гледат без ваксини, лекарства, хормони, стимуланти, а ако някое пиле не се чувства добре, се отделя от останалите. Пилетата живеят максимално близо до природните условия, с минимален стрес и са на земята доста по-дълго от промишлените пилета – 80 дни. През това време те се движат на свобода и разбира се, развиват съвсем различна физика от обездвижените си промишлени мнооого далечни роднини, агро-бройлерите.

Може би се питате, какво правят две градски момичета с едно пасищно пиле? Радват му се като на злато! Освен това го изучават като детективи! Бащата на страхотния проект ни помоли за честното ни мнение, вкусно ли е пилето, имаме ли наблюдения при приготвянето?

Ето какво направихме ние: първо разопаковахме и измихме пасищното пиле, което скърцаше от чистота и свежест! В отвора на пилето намерихме крачетата и главата!

“Без крака и глава няма бульон“ – така казва дядо ми!

Диана така се развълнува при вида на крачетата и главата, че моментално прекара поне 100 кадъра в заснемането им в различни композиции, които съм уверена, че ще попаднат в някой музей на модерното кулинарно изкуство! Аз се захванах да отделя шийката за супа и да наблюдавам внимателно как се поддава на обработка ценната птица.

селска пилешка супа с магданоз

Оказа се, както и при други опити с добре гледани животни, че е много по-трудно да счупиш кълката или крилото – съединителната тъкан е здрава заради високата физическа активност. Пилето не беше културист, но поне беше тежкоатлет, наистина впечатляващо твърдо и устойчиво.От крилце, шийката, главата, крачетата и едната кълка, направихме традиционен селски бульон с много магданоз и мъничко бял ориз. Остатъка от пилето изпекохме с портокали и бяло вино. Най-любимата ни част бяха дробчетата.

Няма да си кривя душата, макар и да са фабрики за витамини и белтъчини, дробчетата никога не са били сред любимите ми храни, затова прибягвам до заешки или гъши дроб – пилешкия винаги ми се e струвал горчив и груб. С такова здравословно пиле обаче реших да сме смели – с Диана само попарихме дробчетата докато леко побелеят, изплакнахме ги от белтъка и след това ги задушихме с ябълки, балсамов оцет и портокалов сок. Дробчетата нямаха нищо общо с промишлените, бяха нежни, почти сатенени и без грам горчивина! Рецептата ще публикувам тук на сайта в близките дни! Ами воденичките?

 

Пилешки дробчета от пасищно пиле, с карамелизирани ябълки

 

Наложи се да направим спешна телефонна консултация за да се уверим, че ще ги готвим достатъчно – срам не срам, с Диана воденички не бяхме готвили. След час варене, смесихме воденичките с царевица, тиква, лукче и Ементал и запекохме чудесен есенен гювеч. Ползвахме рецептата за пилешка яхния от том 4, но вместо бутчета, ползвахме воденички и добавихме Ементал – получи се вълшебно!

печено пасищно пиле с портокали и вино

Какво се прави с толкова много пиле? Дробчетата, понеже се топяха в устата и не бяха грам горчиви, в компанията на няколко сърчица, хапнахме на място, понеже да сготвиш пиле по 4 начина определено поражда лек апетит. Другите фотомодели бързо разпределихме и раздадохме на приятели, които доволно констатираха колко вкусно е всичко. Както сме доказвали и преди при снимането на кулинарните картички – “Приятел във вкусно се познава!“

Мисията изпълнена, пилето одобрено от строгата комисия! Оттук нататък беше лесно да решим, че искаме да се абонираме за пролетната реколта пилета, които ще бъдат готови през Май! Дотогава можем само да ви разкажем колко крехко, ароматно и вкусно беше месото, колко лесно се сготви и как кожичката се препече до фотогенична хрупкавост без грам излишна мазнина да остане под нея.

Историята обаче има и продължение. Оказа се, че не само ние сме дегустирали пасищни пилета, няколко дни по-късно добра наша приятелка ми разказа, че също е готвила пасищно пиле. Попитах я как го е приготвила, а тя набързо каза: “ сварихме го цялото и едва не го сервирах върху вестник, никой не можа да изтърпи на аромата и си го изядохме само сварено!“

Ако искате да научите повече за пасищните пилета и фермата в Дамяница, ПИШЕТЕ ИМ, вярвам, че ще им бъде приятно! Ние планираме да им отидем на гости през пролетта и лично да видим свежата зелена тревичка и пилетата – маратонци!

4 2011 сеп.

Салата “ Късно сладко лято“

Салата със смокини и козе сирене от Изкуството на истинската храна

Помня края на лятото, когато смокините натежаваха на дървото в задния ни двор и започваше надпреварата за намирането на най-сладкия, напечен от слънцето плод. Най-хубавите смокини аха-аха щяха да паднат узрели след минути, и ние жадно ги спасявахме и поглъщахме ненаситно, знаейки че няма да има повече до края на другото лято. Скоро започвахме и училище, а това значеше, че ще има по-малко време за катерене по дърветата и ядене на смокини.

Сега, когато края на лятото ни обгърне със сладкия аромат на узрели плодове, усещам същия порив да  използвам смокини във всяка рецепта за да удължа насладата от това, че пак е Септември и пак ги има!

Ето как да приготвите тази богата на съставки и аромати салата, която не само ще се погрижи за вашата талия, ако спазвате диета за намаляне на теглото, но и ще бъде център на внимание, ако приготвяте празнична трапеза. Приятелите ви ще ви питат за рецептата, а вие само ще кажете, че това е вашата лятна тайна. Не може да споделяте всичко, нали? 🙂

За 4 порции са ви нужни:

2 чаши рукола

1 чаша накъсани листа от маруля

1 авокадо

100 гр меко козе сирене (chevre)

2-4 сърца от артишок (по избор, ако намерите мариновани)

1/2 чаша цели маслини

2 с.л. каперси

4 смокини

2 с.л. зехтин

морска сол на вкус

В голяма купа, поставете руколата и накъсаните листа маруля. Върху тях нарежете авокадото, на полумесеци. Натрошете крехкото сирене. Разрежете всяка сърцевина артишок на четири и добавете.Отгоре украсете с маслините и каперсите. Разрежете смокините на полумесци и подредете красиво. Поръсете със зехтина и солта. По желание, добавете и балсамов оцет. Ако не разполагате с каперси, задължително добавете оцета или пък сока на един лимон.

Потопете се в духа на късното лято и ни разкажете за вашата версия на тази любима наша салата!