Помня как като станахме достатъчно големи да отваряме сами капаците на тенджерите, с братовчедките ми нямахме търпение да се сготви пилешката супа и току надничахме любопитно зад гърба на баба, за да си откраднем крилце. Когато дядо готвеше обаче, всички се изнизвахме тайно за да не трябва да ядем от неговата супа….бяхме се осмелили да отворим капака само веднъж и в горещото плуваха – о, ужас! – крака…и май имаше и човка, гребен…даже…ц-я-л-а-а-а-а пилешка глава.

Галя с пасищното пиле

Не бях виждала пилешки крака поне 25 години (явно успешно сме се крили от дядовата супа през цялото това време), до миналата събота, когато с Диана се срещнахме за да сготвим и дегустираме едно чудно почти двукилограмово пасищно пиле. Започнах историята от краката за главата, затова сега ще продължа както му е реда.

Може би и вие вече не ядете пиле. Не ви е вкусно и изобщо не се занимавате да го купувате и готвите. В духа на Изкуството на истинската храна, нито Диана нито аз готвим пиле, освен ако не е домашно. Наскоро ни се обадиха да дегустираме пасищно пиле, близък роднина на кокошките които помним от детството, расло на чисти поля, огрявано от слънцето, в отлична физическа форма. В последвалия email, стопаните на пилето ни разказаха следната история:

Пилето е тип бройлер, отраснало на 168 км от София в Дамяница – същото място където се прави и любимото ви вино. Цялото ято пилета бройлери се отглежда на територията на фермата от първия си ден на бял свят, а от 14тия ден всяка животинка има шанса да пасе свежа трева, да се радва на слънце, буболечки, червейчета. Лaкомите атлети се хранят и с отдестилирана пшеница, източник на влакна, фибри, микроелементи и белтъчини, смлени цели зърна и семена, кълнове от семена, бирена мая. Разказват ни, че най-голямо стълпотворение настава когато се появи кофата с Калифорнийски червеи. За здраве, пилетата също като нас взимат добавки – калций, зеолит (който може би и вие си слагате във водата, за здраве и минерали), пробиотик и пясък и камъчета.

За разлика от промишлено отгледаните животинки, пасищните пилета живеят на слънце и чист въздух и спят през цялата нощ и по метода на вдъхновителя на фермерите от Дамяница, Джоел Салатин, пасат свежа тревичка всеки ден. Те се гледат без ваксини, лекарства, хормони, стимуланти, а ако някое пиле не се чувства добре, се отделя от останалите. Пилетата живеят максимално близо до природните условия, с минимален стрес и са на земята доста по-дълго от промишлените пилета – 80 дни. През това време те се движат на свобода и разбира се, развиват съвсем различна физика от обездвижените си промишлени мнооого далечни роднини, агро-бройлерите.

Може би се питате, какво правят две градски момичета с едно пасищно пиле? Радват му се като на злато! Освен това го изучават като детективи! Бащата на страхотния проект ни помоли за честното ни мнение, вкусно ли е пилето, имаме ли наблюдения при приготвянето?

Ето какво направихме ние: първо разопаковахме и измихме пасищното пиле, което скърцаше от чистота и свежест! В отвора на пилето намерихме крачетата и главата!

“Без крака и глава няма бульон“ – така казва дядо ми!

Диана така се развълнува при вида на крачетата и главата, че моментално прекара поне 100 кадъра в заснемането им в различни композиции, които съм уверена, че ще попаднат в някой музей на модерното кулинарно изкуство! Аз се захванах да отделя шийката за супа и да наблюдавам внимателно как се поддава на обработка ценната птица.

селска пилешка супа с магданоз

Оказа се, както и при други опити с добре гледани животни, че е много по-трудно да счупиш кълката или крилото – съединителната тъкан е здрава заради високата физическа активност. Пилето не беше културист, но поне беше тежкоатлет, наистина впечатляващо твърдо и устойчиво.От крилце, шийката, главата, крачетата и едната кълка, направихме традиционен селски бульон с много магданоз и мъничко бял ориз. Остатъка от пилето изпекохме с портокали и бяло вино. Най-любимата ни част бяха дробчетата.

Няма да си кривя душата, макар и да са фабрики за витамини и белтъчини, дробчетата никога не са били сред любимите ми храни, затова прибягвам до заешки или гъши дроб – пилешкия винаги ми се e струвал горчив и груб. С такова здравословно пиле обаче реших да сме смели – с Диана само попарихме дробчетата докато леко побелеят, изплакнахме ги от белтъка и след това ги задушихме с ябълки, балсамов оцет и портокалов сок. Дробчетата нямаха нищо общо с промишлените, бяха нежни, почти сатенени и без грам горчивина! Рецептата ще публикувам тук на сайта в близките дни! Ами воденичките?

 

Пилешки дробчета от пасищно пиле, с карамелизирани ябълки

 

Наложи се да направим спешна телефонна консултация за да се уверим, че ще ги готвим достатъчно – срам не срам, с Диана воденички не бяхме готвили. След час варене, смесихме воденичките с царевица, тиква, лукче и Ементал и запекохме чудесен есенен гювеч. Ползвахме рецептата за пилешка яхния от том 4, но вместо бутчета, ползвахме воденички и добавихме Ементал – получи се вълшебно!

печено пасищно пиле с портокали и вино

Какво се прави с толкова много пиле? Дробчетата, понеже се топяха в устата и не бяха грам горчиви, в компанията на няколко сърчица, хапнахме на място, понеже да сготвиш пиле по 4 начина определено поражда лек апетит. Другите фотомодели бързо разпределихме и раздадохме на приятели, които доволно констатираха колко вкусно е всичко. Както сме доказвали и преди при снимането на кулинарните картички – “Приятел във вкусно се познава!“

Мисията изпълнена, пилето одобрено от строгата комисия! Оттук нататък беше лесно да решим, че искаме да се абонираме за пролетната реколта пилета, които ще бъдат готови през Май! Дотогава можем само да ви разкажем колко крехко, ароматно и вкусно беше месото, колко лесно се сготви и как кожичката се препече до фотогенична хрупкавост без грам излишна мазнина да остане под нея.

Историята обаче има и продължение. Оказа се, че не само ние сме дегустирали пасищни пилета, няколко дни по-късно добра наша приятелка ми разказа, че също е готвила пасищно пиле. Попитах я как го е приготвила, а тя набързо каза: “ сварихме го цялото и едва не го сервирах върху вестник, никой не можа да изтърпи на аромата и си го изядохме само сварено!“

Ако искате да научите повече за пасищните пилета и фермата в Дамяница, ПИШЕТЕ ИМ, вярвам, че ще им бъде приятно! Ние планираме да им отидем на гости през пролетта и лично да видим свежата зелена тревичка и пилетата – маратонци!

Leave a Comment

You must be logged in to post a comment.