В събота – 31 Март, фондация Health on a plate, oрганизира пролетна дегустация на традицонни български продукти. Разбира се, всеки иска да опита прясно сиренце и кашкавал, домашни суджучета и вкусно вино, но преди да ви поканим на събитието, искахме да ви разкажем малко повече за фондацията и идеята зад нея. Поговорихме с Александър Тосков от Истинската храна- Алекс. Ето какво сподели той с Галя:


Алекс, разкажи ни за фондация Health on a plate. Как се роди идеята?

Идеята се роди доста спонтанно…един ден се рових в интернет и случайно видях страницата на Боби от Foodies. Ние сме съученици…а се оказа че и той се занимава с храна…видяхме се и идеите ни много съвпаднаха. През 2011 с “Истинската храна“ вече бяхме организирали семинари и искахме пак да има подобни събития, за да може да докоснем повече хора. Оттам се сетих за теб, ние отдавна се познаваме, като цяло ти си ме въвеждала в да го наречем ‘занаята’, с Coral club пък работим ползотворно от няколко години. Боби и Бояна измислиха името на фондацията и нещата се наредиха малко по малко. Предимството е, че ще може да организираме благотворителни събития, да работим по различни каузи и ще имаме едно хубаво, истинско лице на нашите идеи.

А как започна с ‘’Истинската храна’’ – се теб се шегуваме че без да знаем работим заедно под много близки заглавия?

Както повечето неща в моя живот – спонтанно. Тогава имахме една зала за персонални тренировки и в процеса на работата почнах да нося масло от Годеч, там живеят баба ми и дядо ми. Маслото(“масълце“ му е името дори ) е наистина страхотно, мирише на мляко и е …айде да не огладняваме 🙂 По едно време неусетно почнах да нося по 30 кг масло на седмица, оттам почнаха да поръчват и кашкавал, сирене, намерих една кланица в Своге, която да прави месни продукти. После когато мислехме името, “Истинската храна“ се роди абсолютно спонтанно в един разговор. Но наистина това отразява най-добре това, което правим, защото нещата трябва да са истински, за да се случва нещо. Интересното е, че вашето име е измислено преди нас, но явно няма случайности.

Какво ще се случи в събота, 31 Март?

В събота ще се постави официалното начало на дейността на Health on a plate. Казвам официално, защото тази дейност не е спирала. На 31 март най-кратко казано ще се съберем, ще се представим пред нашите гости, ще хапнем…Затова кръстихме събитието “Вкусът на храната“, защото това искаме да върнем на хората вкусът на Истинската храна, вкусът на храната всъщност. Това, което може масово да се купи, не е храна, просто сбор от хранителни съставки с някакво търговско име. В събота ще се случи и едно от първите събирания на общността, която се стараем да изградим, общност на взаимно полезни хора, които споделят сходни виждания за храната и за ролята и в живота ни.

Какви са плановете ви за бъдещи семинари? Как ще се различават от други събития свързани със здравословно хранене?

Плановете са годишно да правим поне 3 семинара, както и всеки месец  да има някакъв тип събитие – дегустация, workshop, семинар, лекция. Конкретни дати ще разберете съвсем съвсем скоро. Как ще се различават ли…Хмм…Основната разлика ще бъде в концепцията – ние не налагаме конкретна идеология или диета, ние искаме хората да се върнат към корените на хранителните навици, да си припомнят какво е това кисело мляко, сирене, месо, да разберат,  че първото и основно нещо е да се яде Храна, после идват Аткинс, вегетарианството и т.н. Освен това на всяко събитие ще има и някаква форма на дегустация на храна или иначе казано хапване, защото е важно хората да свържат думите с нещо реално и да могат да свързват вкусове с храни. На нашите събития ще презентират хора от всички сфери на хранознанието, ако мога така да го нарека – агрономи, персонални треньори, диетолози, лекари, лаборанти, занаятчии( например пчелари), хора теоретици, практици, за да може да се представи пълната картина от почвата до трапезата, както и различните гледни точки. Ще сме отворени към обратната връзка, ще се съобразяваме с въпросите на хората, с това, което ги интересува, ще сме гъвкави спрямо избора на лектори, локации и теми за семинарите. Workshop-ите например като тема ще произлизат от това, което е останало като въпрос от предходен семинар, например суровоядство, месоядство.

Отделно на всяко събитие, което организираме (ще  вметна, че и вие сте част от “нас“), ще има някаква форма на благотворителност – в събота ще сложим кутия за SOS детски селища, входът, събран на всеки бъдещ семинар, ще отива изцяло за подкрепата на някоя идея. Искаме хората да си помагат и да искат да го правят.

Според теб какво пречи на хората да се хранят с традиционна и качествена храна?

Неинформираността. Подмяната на вкуса на храната. Ежедневието, което  в своята динамика измества приоритетите им. Не може да си гледаш колата, да я глезиш, да и сипваш всичко, както си му е реда и в същото време да тъпчеш пици и баници. Реално няма пречка. Има откъде да се намира храна, просто трябва някой да я търси. Аз на това му викам ловуване. Защото преди време хората са ловували храната си. Сега не. Под ловуване нямам предвид само да хванеш пушката и да гониш слонове. Имам предвид да положиш усилия, ментални и физически на трапезата ти да има хубава, качествена храна, която да нахрани теб и семейството ти и всички да са здрави. Сега всеки обува чехлите, слиза до кварталния магазин и взима първото нещо на рафта. Защото няма време. А например има време да се гледа Шоуто на Слави.

Но има искри, има пламък, има желание. Преподавал съм на деца и съм видял как гледат, как искат да получат знания и да променят нещо, но когато се приберат, на масата има “фафли“ и когато излязат с приятелчета, те нагъват пици. Но и това може да се промени. Затова го правим.

Кои от вашите продукти се харесват най-много? По какво се различават от тези в супермаркета?

Веднага ще отговоря с Флагмана, с Патрона и Пирона – Масълцето. Който го е опитал, веднага си връща спомените с филията бял хляб, масло и мед. Също така яйцата са доста добре посрещани, сиренето, месата. Това, по което се различават е качеството. В тези продукти няма сухо мляко, Е-та, растителни мазнини. Хората, които ги произвеждат, са от старата школа – телом и духом и истински държат на тези неща. Човекът от Своге, който ни носи месата, един път ми взе здравето, като за 24 кг суджук се бави 3-4 седмици…Накрая му звъня на зор и ми каза: „Абе аз ги направих, обаче не ми хареса как са станали. Ще ги направя като хората и тогава ще ти ги дам“. Коментарът оставям за вас. Другата разлика е , че всеки един от продуктите е лично тестван, сравнен, анализиран, което задминава всякакъв етикет.

Имаш ли съвет към хората, които искат да си набавят качествена храна? Ти например какви качества търсиш преди да започнеш да се снабдяваш от конкретен производител?

Съвет, съвет, съвет. Ние проверяваме производителите по няколко начина. Първо по репутация, събираме колкото можем повече информация. После лично познанство – разхождаме се до мястото на производство, виждаме какви са хората, какво мислят за храната, какво им е цялостното отношение. Имаме много близки приятелства с хора от Агенция Безопасност на храните( на които между другото сме много благодарни, те са основно ядро от лекторите ни и винаги са откликвали на нашите молби), с които си партнираме много добре и също чрез тях може да извършим проверка. Не на последно място лично тестване и личен пример. Така че съветът ми е да се интересуват, да питат, да опитват, да ловуват. Само така на трапезата ще дойде Храна, а не млечен продукт, както пише по магазините.

Има ли храна, която ти липсва от детство и наскоро си успял да преоткриеш?

Тук пак интересен въпрос. Това с детството е интересна работа. Онзи ден разправях на хората – видя ли табелка на Макдоналдс и усетя ли миризмата на техен ресторант… и веднага ми се прияжда хамбургер с картофки. Отмине ли табелката, ни помен. Когато ми се яде и нямам състезание, например, си позволявам някои храни, които помня – бабина питка, баница, филия с мед и масло. Кренвирши, колбаси, маргарин тотално съм изключил, въпреки че много обичах. Гледам да не си ограничавам главата, от една баничка никой не умира, вината, която чувстваш след яденето й, както става при диетите е много по-кофти вариант от самата невинна баница. Разбира се, важно е какво ядем през основната част от времето. Храненето не бива да стане самоцел.

Имаш ли любима мъжка рецепта, ти си спортист и предполагам хапваш сериозно?

Аахахха. Разсмях се, защото съм типичния мъж, който си готви. Аз се прибирам, мятам пържолите във фурната и я оставям тя да свърши работата. Не съм точно Иван Звездев. Иначе любимо ми е месо, месо, месо, аз съм месоядно същество. Много обичам например плешка, нарязана на едро, както аз си знам, с каквито подправки и зеленчуци намеря подръка, малко масло и зехтин. Мляс. Иначе да, спортувам сериозно и без да се храня качествено и яко, няма как да се случат нещата. Наблягам на месо, яйца, по малко млечни, зеленчуци сезонни най-вече, в момента туршии и люти чушки, обичам ядки, мед, киви.

Пожелай на нашите читатели и гостите на пролетната дегустация нещо от сърце!

Пожелавам ви да отворите умовете си, да си припомните Вкусът на храната и нека това да не става самоцел, а част от пълноценното ви живеене. Защото няма реално тайна, която ще ви помогне да живеете повече и по-качествено. Има основни и прости неща като храната, емоциите, движението, водата и това, което се иска от вас, е да ги правите, нищо повече. Идвайте на събитията ни, за да може да се опознаваме, да разменяме информация и да сме си взаимно полезни.


ЗАПОВЯДАЙТЕ НА СЪБИТИЕТО “ВКУСЪТ НА ХРАНАТА“


ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ СТРАНИЦАТА НА HEALTH ON A PLATE






Leave a Comment

You must be logged in to post a comment.